Създаване на Национална аптечна карта, оптимизиране на контрола върху аптеките, забрана един и същ търговец да притежава едновременно разрешение за търговия на дребно и разрешение за търговия на едро с лекарствени продукти с цел осигуряване на конкуренция и въвеждане на допълнително изискване относно информацията, която се съдържа в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) са основните насоки на проекта за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, публикуван на сайта на МЗ. Министерството обръща внимание, че в момента не тече срок за обществено обсъждане.
За да бъдат изпълнени тези насоки се правят изменения и допълнения в 15 закона. Това са Законът за здравето, за здравното осигуряване, за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, за лечебните заведения, за медицинските изделия, за обществените поръчки, за трансплантация на органи, тъкани и клетки, за храните, за приватизация и следприватизационен контрол, за бюджета на НЗОК за 2019 г., за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, за съсловната организация на магистър-фармацевтите и за съсловните организации на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, на зъботехниците и на помощник-фармацевтите.
Със създаването на Националната аптечна карта ще се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеки и ще се идентифицират областите, общините и населените места с недостиг от аптеки, пише в мотивите към проекта.
Когато бъде уставен недостиг на аптеки и дейности, които те извършват, ще се прилагат мерки за стимулиране на осигуряването на лекарствени продукти. В такива населени места аптеките ще могат да осъществяват дейност на втори или следващ адрес. Там няма да се изисква на втория/следващия адрес да работят магистър-фармацевти на пълен работен ден, а ще се допуска работното време да бъде не по-малко от два дни седмично по 4 часа.
Една от най-важните промени, предложени в законопроекта е задължителното осигуряване на денонощна аптека във всяка област. „Аптеките, получили разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, ще осигуряват денонощна работа по график, изготвен от съответната РЗИ. В графика ще се включват всички аптеки, които имат разрешение на територията на административния център на областта.
Графикът ще е задължителен и за неспазването му ще бъдат налагани санкции“, пише в мотивите към законопроекта. Според министерството мерките не създават административни ограничения, нито водят до намеса в свободната конкурентна среда, в която се осъществява дейността на аптеките.
Законопроектът предвижда по изключение и при липса на алтернатива за лечение на конкретен пациент и само в интерес на неговото здраве, разрешен за употреба в страната лекарствен продукт да може да се прилага извън одобрените с кратката характеристика на лекарствения продукт показания, при наличие на достатъчно научни основания за това. Лекарите от комисията, която е предписала лекарствения продукт, ще носят отговорност за провеждане на лечението и ще проследяват ефекта от прилагането му. В тези случаи е предвидено приложените лекарствени продукти да не се заплащат с публични средства. Променят се и процедурите по регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, като включването на лекарствени продукти в ПЛС се разписва на ниво закон, тъй като в момента уредбата е в подзаконов нормативен акт.
Законопроектът предвижда санкции за участниците във веригата на лекарствоснабдяването в случай на навлизане на фалшифицирани лекарствени продукти и нарушаване на правилата относно спазването на показателите за безопасност при лекарствените продукти.
Друга промяна цели оптимизиране на контрола върху аптеките, тъй като той в момента не е достатъчно ефективен поради дублиране на функции и липса на добро взаимодействие между компетентните органи. Създава се законово задължение за взаимодействие и координиране на дейностите на ИАЛ в областта на контрола върху лекарствените продукти с РЗИ. Създава се възможност РЗИ, в рамките на своята компетентност, да съдействат на ИАЛ при осъществяване на дейностите по контрола върху лекарствените продукти на територията на съответната област. На следващо място, за по-добро взаимодействие и контрол се създава задължение за РЗИ да уведомяват ИАЛ за съставените актове за установяване на административни нарушения и за издадените наказателни постановления за нарушения на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина. Дават се правомощия на РЗИ да осъществяват контрол по изпълнението на разпорежданията за изтегляне на лекарствени продукти от обектите, разположени на територията на съответната област.
В законопроекта се предлага механизъм за спомагане стабилизирането на общинските лечебни заведения за извънболнична помощ чрез създаване на възможност за предоставяне на целеви субсидии за текущ ремонт на дълготрайни материални активи и финансово оздравяване. Предлагат се промени, с които се въвежда възможност за субсидиране на държавни и общински комплексни онкологични центрове от бюджета на Министерството на здравеопазването за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК така, както това е предвидено за болници и центрове за психично здраве.
Законопроекта може да намерите тук.
Линк към новината тук
ФЬОНИКС Фарма не се ангажира с цитираните мнения и коментари!